Из историята на храма „Св. Троица“ | Храм Света Троица

Из историята на храма „Св. Троица“

Из историята на храма „Св. Троица“

„Едно от най- крупните събития в българската възрожденска история е движението за църковна независимост. Признаването със султански ферман от 1870 г. на самостоятелна българска църква е решаващ етап в борбата за национално самоопределение и утвърждаване.

До Освобождението в Плевен са постороени две църковни храма- „Св. Николай“- 1834 г. и „Св. Параскева“- 1872 г. Още тогава сред жителите на осми и девети квартал възниква идеята за издигане на трети – в „горната“ част на града, но поради несъгласието на турската власт не се осъществява. С материалната помощ на родолюбиви плевенски граждани е съградена малка църковна килия за религиозни нужди и просветни цели. Това килийно училище, наречено горноплевенско девическо училище, продължава съществуването си до 1906 г.

След Освобождението тогаващните плевенски общественици и културно просветни дейци застават начело на движението за построяване на проектираната още в турско време църква „Св. Троица“. Достигнали до нас протоколни книги и архивни документи на църковното настоятелство дават възможост да се запознаем отчасти с историята и.

Решението за изграждането на храма в двора на горноплевенското девическо училище е взето на 23.06.1891 г. от „четиридесет по-първи и грамотни жители“ на осми и девети квартал в дома на г. Ив. Чомаков, под председателството на Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Константин. Избира се комитет, назован „Настоятелство, ръководещо делата и управлението на новостроящата се църква „Св. Троица“  с председател свещеника Парашкев Чавдаров. Общинският съвет взема делото по построяването под своя защита и контрол. От архивните документи става ясно, че големи заслуги за изграждането на храма са имали кметовете и обществениците на гр. Плевен. Години наред те ръководят Настоятелството и без активното им съдействие не би било възможно издигането на църквата. По различно време негови членове са Хр. Бурджев, К. Михайлов, Хр. Данаилов, В. Литов, Хр. Върбенов, К. Яков, Т. Табаков, Ц. Винаров, Н. Чобанов, П. Лачов, Хр. Земриев, и др. Много от тях по- късно се явяват и като дарители, ръководени от желанието по- скоро да се построи още един храм в града за удволетворяване религиозните нужди и потребности на православните християни.

Настоятелството полага много усилия, постоянство и упоритост за издирване на средства. Част от необходимата сума е събрана от волни пожертвувания на гражданите, на различните административни учреждения, църквите „Св. Николай“ и „Св. Параскева“, Министерството на външните работи и изповеданията. Вложен е и доброволен труд на жителите от града и близките села чрез превозване на нужните за строежа материали.

От изработените през 1892 г. два архитектурни проекта на църквата, Врачанският Митрополит Константин одобрява плана на арх. Вечислав Гавърда, тъй като в него са схванати с малки изключения всички тънкости на православния стил на построяване на храмове“.

Строежът на зданието с ширина 15 м.  и дължина 28.50 м. започва през 1892 г. На 17.06. с.г. Настоятелстото провежда търг и отдава постройката на предприемача Иван. Цв. Околийски от гр. Трявна. Поради недостиг на средства, тя не е завършена в определения  срок. С прекъсвания строителството и продължава до 1899 г., когато е издигнат иконостаса. За разлика от иконостасите на другите църкви, изработени от дърво, този на „Св. Троица“ по нареждане на Врачанския Митрополит е иззидан плътно и високо издигнат без да се знаят съображенията му. За довършването и се налага отново събиране на доброволни помощи из Плевенското окръжие и сключване на заем, гарантиран с приходите на другите две църкви в града от Окръжната Свещоливница.

Храмът е действащ от 08.11.1898 г., когато е извършена първата света литургия и „с благословението на Негово Високопреосвещенство Врачански Митрополит Константин се полага осветен Св. Антиминс в името на Пресвятата единосъщна и нераздела „Троица“. С поставянето му свещенослужителите получават право да извършват богослужения. Същата година братята Аврам и Стефан Василеви от село Усой, Дебърска околия, Македония изработват от липово дърво Владишкия трон и царските двери, а иконите са дело на иконописеца Данаил Несторов, завършени 1899 г.

Въпреки, че инориашите на църквата „Св. Троица“ са били предимно по- бедни хора някои от иконите са платени от тях. В документите на църквата са отбелязани имената на всички благочестиви християни, които с помощите и даренията си са допринесли за по- скорошното и уреждане. А такива са Трифон Иванов, подарил изработеното от марангос слънце над царските двери, Моно Симеонов и Иван Калпазанов- позлатения кръст, поставени над иконостаса, Димитър Стоянов, изплатил празничната голяма икона „Благовещение“ и др. Три от дарените икони за разработени от живописеца А. Селлоф, автор на първата завеса на плавенския театър.

Поради липсва на средства, освещаването на църквата се забавя. Осъществява се на 14.05.1912 г. Нарасналите и нужди налагат през 1933 г. на мястото на старата килия да се издигне нова с голям салон за културно- нравствена просвета. Големи заслуги за нея има свещеникът Димитър Монов. Едва кам 1940 г. паричните средства позволяват изографисването на църквата от софийкия художник Илия Пефев, завършено през 1946 г. Настоятелството отделя от скромния си приход и за благотворителни и просветни цели: Издържа учениците в Пловдивската и Софийска семинарии, отпуска помощи на бедни семейства, на „Червен кръст“, на уредените безплатни ученически трапезарии към училищата „Марин Дринов“, “П. Каравелов“, „ В. Левски“ и пр.

По този начин, изпълнявайки християнския си дълг църквата „Св. Троица“ дава своя принос за духовното израстване на плевенското гражданство в посока на добродетелността и милосърдието“.

 

Вестник „Новини“ Плевен, 

                                                                                  Брой 50, 18.11.1992 г.

                                                                                  Нели Дакова,

Исторически  музей Плевен

Коментари

Коментара

©Храм Света Троица | С подкрепата на сдружение "Справедливост" | WEB:Ивайло Тодоров и Румен Георгиев | Фотограф:Николай Димитров | Up