ХРАМ НА ДУХА, ХРАМ НА ЖИВОТА | Храм Света Троица

ХРАМ НА ДУХА, ХРАМ НА ЖИВОТА

ХРАМ НА ДУХА, ХРАМ НА ЖИВОТА

ХРАМ НА ДУХА, ХРАМ НА ЖИВОТА

Отново сме на прага на великия християнски празник Петдесетница. Това е добър повод да си припомним природата, естеството на Църквата. Понякога външните хора наричат Църквата „обществена организация“. Това е толкова вярно, колкото прав е нашият бележит комик Тодор Колев във филма „Двойникът“, когато с умно изражение обявява, че разглежда човешкото тяло като „сбор от клетки“. В някакъв аспект това е вярно, но то изпуска от поглед най-важното. ЖИВОТЪТ.

Историята за „раждането“ на Христовата Църква е добре позната. Десет дни след Христовото възнесение, петдесет дни след онази уникална Пасха, учениците са събрани за молитва в една йерусалимска горница. Денят е Петдесетница. За евреите празникът е посветен на закона. Петдесет дни след напускането на Египет от евреите, т.е. петдесет дни след първата Пасха, Мойсей получил на Синайската планина скрижалите на закона. Сключен бил Стария Завет. Но сега, хиляда и петстотин години по-късно, Бог сключва Нов завет с човечеството. И разликата не е само в неговия обхват: Старият завет – с евреите, а Новият – с всички народи. Трябва да вникнем в пророческите слова на св. пр. Йеремия: Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, – не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. И няма вече да учат един другиго, брат – брата и да говорят: „познайте Господа“, защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня.“ (Йер.31:31-34)

Старият Завет беше написан на каменни плочи, Новият – на плочите на сърцето. Това е основната разлика. Затова и Божиите дарове на Петдесетница слизат върху всички, независимо от етнос и пол. Сбъдна се пророческата Мойсеева въздишка: „О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух“. (Чис11:29) Старозаветният Закон налага ограничения върху човешкия грях и подбужда човека към добро отвън; Светият Дух идва, за да промени човешкото сърце отвътре.

Християнинът не е човек, когото са „агитирали“ да приеме определена система от възгледи. Той е човек, докоснат от Светия Дух. „… Никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1 Кор. 12:3), казва св. ап. Павел. Ако Светият Дух не би ни подтиквал към покаяние и вяра, ние не бихме могли нито да се каем, нито да се молим, нито да се уповаваме на Христос.

Няма духовен живот без Светия Дух. Той ни изобличава за грях, свидетелства за истината, утешава нашето изплашено и недоверчиво сърце.

Светият Дух, преди всичко чрез Тайнствата на Църквата, ни помага за дълбока вътрешна промяна. Апостолът изброява плодовете, които Третата Ипостас произвежда в живота на вярващия: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22-23).

Украсявайки себе си този плод, нашето тяло се превръща в „храм на Светия Дух“. Ние не бихме дръзнали никога да говорим така смело, ако не намирахме в Св. Писание основание за това: Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.“ (1Кор. 6:19-20). Контекста показва, че тук св. ап. Павел визира не Църквата като Тяло Христово, телата на конкретни християни, изкушавани към блудство. Така смеем да твърдим, че тялото на християнина е призвано да бъде „храм на Светия Дух“.

Св. Кирил Александрийски напомня, че „Светия Дух е даден на първия човек заедно с живота“. Поради грехопадението Неговото действие става външно спрямо природата. При кръщелният акт на река Йордан Той почива върху човечеството на Христос, а на Петдесетница започва да действа в човешката природа. Не само Христос е пълен с Духа. Същото се казва за Пресветата Дева, св. Петър, св. Стефан. За св. Игнатий християните не са само „богоносци и храмоносци“[1], но и „изпълнени с Бога“ [2]. Преп. Серафим Саровски използва смел език в беседата си с Мотовилов. Той говори за „придобиването на Светия Дух като цел на християнски живот“. И езикът му съвсем не е неточен. Павел Евдокимов казва: „Този нов живот, който протича в нас, извира от „Подателя на живота“. Той тайнствено се съединява с нас и става напълно наш, подобно на това, както и Христос съединява в Своята ипостас нашата природа и я прави Своя. Светият Дух е по-близо до нас от самите нас, Той става вътрешен за нас“[3].

В светото Кръщение ние се умиваме от греховете и се присъединяваме към Църквата. А в светото тайнство Миропомазание получаваме „печат дара Духа Светаго“. Така това събитие става наша лична Петдесетница. Но това е само началото на нашия духовен живот. Как да придобиваме Светия Дух? Един кратък отговор, в стила на парадоксалната християнска етика е: придобиваме като даваме. Време, сили, ум, внимание, дарби, финанси … Колкото повече даваш, толкова повече придобиваш. Затова и въпросът не е колко имам от Светия Дух, а колко давам от себе си…

И така, придобиването на Светия Дух е придобиване на ЖИВОТА.

Но има и още един важен аспект, в който трябва да разглеждаме действието на Светия Дух. Той действа не само в отделния вярващ, но и изгражда Църквата.

Св. ап. Павел в същото това послание, в което призовава коринтяните, бягайки от блудство, да превърнат тялото си в „храм на Светия Дух“, нарича и цялата Църква  „храм на Светия Дух“: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.“ (1Кор. 3:16-17).

Църквата е организъм, тяло, пронизано от свръхестествен живот. Тя се изгражда тайнствено от Светия Дух: „И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, − тъй и Христос. Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени“ (1 Кор. 12:12-13).

Блажени Августин заявява в своя проповед: „Духът, посредством който всеки човек живее, наричаме душа. Погледнете какво прави душата в тялото. Тя оживотворява неговите членове, тя вижда с очите, чува с ушите, чувства ароматите, говори с езика, работи с ръцете и върви с краката. По един и същи начин тя присъства в членовете, за да ги оживотворява. На всички членове дарява живот, но и на всеки член неговата функция. Окото не може да чува, нито ухото вижда, нито пък окото и ухото говорят, но те всички живеят. Живее и ухото, живее и езикът. Функциите им са различни, но произлизат от същия живот. Така е и Църквата на Бога. Посредством някои вярващи тя извършва чудеса, посредством други поучава в истината; чрез други се спазва девствеността; чрез други пък се уважава съпружеската вярност. Различни са задачите на всеки член от Църквата, но животът е един. Това, което е душа за човешкото тяло, това е и Светия Дух за мистичното Христово Тяло, което е Църквата. Духа Свети движи всичко в Църквата, както душата в тялото на отделния човек.“[4]

Аналогията с тялото е чудесна, но се нуждае от малко уточнение. Личността по никакъв начин не може да се окаже разтворена в безлична организация. Ако Христос като Глава съединява човечеството в единството на Своето Тяло, то Светият Дух има отношение към личностите и техния разцвет в харизматичната пълнота на даровете по уникален начин, отговарящ на всяка личност. Разказът за Петдесетница ясно показва, че благодатта почива върху всеки един от присъстващите лично: „И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях“. (Деян.2:3)

Има един огън, но много езици. В единството на тялото всеки член има собствено лице, или по думите на св. Кирил Александрийски: „Ние сякаш сме слети в едно тяло, но разделени на личности.“

Да пребиваваме в общение със Светия Дух – означава да пребиваваме в Църквата. Църквата е храм на ЖИВОТА. Само там, в тайнствата, в проповядваното слово, получаваме благодатта Божия. Господ спасява не отделно стоящи горди самотници, а Църквата; и любовта, която Светият Дух създава в сърцето на човека – това е на първо място любов към Бога и Църквата.

Блажени Августин проповядва: „Ако някой член от тялото бъде ампутиран, например пръст, ръка или крак, душата може ли да последва този член, където е изхвърлен? Когато беше в тялото, този член беше жив ,но отсечен, той губи живота. Така е с всеки християнин, той е жив само, ако е в мистичното Христово тяло, но отсече ли се от това тяло, Светият Дух не го следва.“[5]

Смъртният грях, това е грехът срещу ЖИВОТА. А както по-горе показахме, храм на Светия Дух е както отделния християнин, така и Църквата Христова. Светият Дух ни води по пътя на спасението, затова нека бъдем внимателни! Двойно внимателни!

Първо да сме убедени, че сме в Църквата, основана от Спасителя на Петдесетница. Една общност може да наподобява с вероучението си много Христовата Църква, но да е „отсечена“, да няма в себе си най-важното – ЖИВОТА.

Второ. Да се стремим към това, за което се молим още при светото Кръщение: „като живеем по заповедите Ти да опазим печата неповреден“. Нека бягаме от греха, който търси да завладее сърцата ни и да се проявява чрез телата ни, защото телата ни са предназначени за „храм на Светия Дух“. А съзнателното противене на Светия Дух е противене на ЖИВОТА. За разлика от старозаветните времена, сега съгрешаването не е срещу скрижали, намиращи се вън от нас, а срещу скрижалите на сърцето ни. Срещу „Духа Светаго, Господа животворящия“, Който обитава в нас. В Старият Завет не се споменава за смъртен грях. Но на нас, новозаветните вярващи  „много е дадено, много и ще се изисква“. Нека помним какво, или по-скоро Кой, ни е даден на Петдесетница! Някой, Който е безкрайно много!

Затова нека пазим свят храма на ЖИВОТА, защото е „храм на Светия Дух“.

Амин.

свещ. Красимир Кръстев

[1] св. Игнатий Богоносец, Послание към ефесяни, гл.9:2, в Изборник, изд.Омофор, 2001 г., с. 18

[2] св. Игнатий Богоносец, Послание към магнезийци, гл.14:1, в Изборник, изд.Омофор, 2001 г., с. 27

[3] Евдокимов, П., Православието, изд. Омофор, 2006 г, с.191

[4] Serm. 267, в „Животът, моята първа любов“, с. 291

[5] Пак там, с. 291

Коментари

Коментара

©Храм Света Троица | С подкрепата на сдружение "Справедливост" | WEB:Ивайло Тодоров и Румен Георгиев | Фотограф:Николай Димитров | Up